Точно това не вярвах, че ше го напиша...

Ако можех да се спра... Ако можех да променя... Ако можех да върна времето назад.. Всичко е условно. Можеше дори тук да не съм. Не ми стигат силите да се боря сама. Не съм силна, отчаях се пак. Дори и Dee не може да ми помогне сега. Толкова силно искам да се разруша, защото не можах да живея, като... егоист! Нямаше кой да ми подаде ръка, а сега, когато има не искам да я приема. Сякаш това, което ми тежеше, това от което исках да се отърся, вече не ми прави впечатление. И не искам да плача, не че мога вече... Зашото сълзите ме разрушиха (кой беше казал, че помагат?). Дълбко в себе си не вярвам, че ще бъда наистина пълноценен човек, щом не изпитвам чувства като другите хора. Let the rain wash away my tears, please! Да ми бяха написали смъртен акт още като дойдох тук...не че не мога да си направя един, officially DEAD! Искам да чувтвам нещо, да се освободя, да полетя...


i v tozi red na misli...

To realize the value of ONE MONTH, ask a mother who gave birth to a premature baby.
To realize the value of ONE WEEK, ask an editor of a weekly newspaper.
To realize the value of ONE HOUR, ask the lovers who are waiting to meet.
To realize the value of ONE MINUTE, ask a person who missed the train.
To realize the value of ONE SECOND, ask a person who just avoided an accident.
To realize the value of ONE MILLISECOND, ask the person who won a silver medal in the Olympics.
Treasure every moment that you have!
Yesterday is history. Tomorrow is mystery.
Today is a gift.