eh, maka mu ii az 6te napi6a edna prikazakaaa :}

ами, ако трябва да бъдем честни таз приказка е малко радърпана, една такава - никаква! 'сяка прилика с действителни лица не е случайна... Ами аз май и заглавие не съм си измислила...

- ЕЕЕ, пич, т'ва просто ме разби! Хахаха. Е няма, бе! Как си иначе?
- Ми бивам, Акси.. Малко ми е тъпо сам в квартирата, айде да се принесеш при мен?
- А т'ва е идея, и няма да се ръся за наема толкова. Е, Сашоо, златен си!

След 3 месеца
Дата 12 юни
Акси пак се добира до блока (ама таз полиция за къде е?) И като стига етажа - извинете, госпожице, може ли да идентифицирате едно тяло?
- ъ, ами дааа...
- заповядайте в линейката
.............................
- Неееееее! Сашо, Сашо... Какво е станало тук?
-Ами опасяваме се, че е свръх доза, спокойно не се е мъчил, заспал е, тогава е отказало съцето му. А Вие знаете ли нещо по въпроса?
След 3 седмици, рапити и гадни, мръснишки погледи на дебели полицаи...
Акси пак живее сама, но в квартирата на Сашо. Просто не искаше да остави нещата му, не искаше да събере приборите,не искаше да почва пак от нулата, искаше да си представя, че той пак е на рейв парти, че пак няма да си дойде 2 дни, но все пак ще си дойде, заради нея. Но все пак и беше ясно, че нямаше да си дойде... За няколко месеца бе живяла по свой модел - имаше сигурност, имаше вяра, пък сега и това не и остана. Само линийки - 1, 2, 3... но и те не и стигаха, и Зорница, единствената след Сашо, която не я гледаше тъпо, не можеше да я спре. Тя не го харесваше, но все пак Акси и вярваше. Просто вярата не стигна. Изведнъж, след поредната доза...
- Сашо! К-к-какво правиш тук? Н-н-не си ли ...?
- Естествено, че съм, т'ва тук да не ти е Библията? Трябва да ти кажа нещо, няма Рай...
-Е, ама наистина ли? Тогава ти къде си?
-Ами като в отрезвителното е ама не изтрезняваш, идваш ли?
-С теб - навсякъде!
След 2- 3 часа
Зорито отиваше да донесе храна на Акси...
-Ъ, извиниете гуспожице, може ли да идентифицирате едно тяло?
-Ъхъ(к'ви са тез тъпаци, имам работа!)
...
-оооо, Акси! не, не, не, не.... какво е станало?
-ами свръхдоза, на се притеснявайте, не се мъчила, заспала е, вижте - даже се усмихва ......

АМА КАК ГО ЗАКОДИРАХ! ГЛЕДАЙТЕ И СЕ УЧЕТЕ ОТ НА ХРИС ТЪПНИТЕЕ!

Точно това не вярвах, че ше го напиша...

Ако можех да се спра... Ако можех да променя... Ако можех да върна времето назад.. Всичко е условно. Можеше дори тук да не съм. Не ми стигат силите да се боря сама. Не съм силна, отчаях се пак. Дори и Dee не може да ми помогне сега. Толкова силно искам да се разруша, защото не можах да живея, като... егоист! Нямаше кой да ми подаде ръка, а сега, когато има не искам да я приема. Сякаш това, което ми тежеше, това от което исках да се отърся, вече не ми прави впечатление. И не искам да плача, не че мога вече... Зашото сълзите ме разрушиха (кой беше казал, че помагат?). Дълбко в себе си не вярвам, че ще бъда наистина пълноценен човек, щом не изпитвам чувства като другите хора. Let the rain wash away my tears, please! Да ми бяха написали смъртен акт още като дойдох тук...не че не мога да си направя един, officially DEAD! Искам да чувтвам нещо, да се освободя, да полетя...


i v tozi red na misli...

To realize the value of ONE MONTH, ask a mother who gave birth to a premature baby.
To realize the value of ONE WEEK, ask an editor of a weekly newspaper.
To realize the value of ONE HOUR, ask the lovers who are waiting to meet.
To realize the value of ONE MINUTE, ask a person who missed the train.
To realize the value of ONE SECOND, ask a person who just avoided an accident.
To realize the value of ONE MILLISECOND, ask the person who won a silver medal in the Olympics.
Treasure every moment that you have!
Yesterday is history. Tomorrow is mystery.
Today is a gift.